Скъпи сънародници,

            Трети март е ден, в който празнуваме възстановяването на българската държава след почти петвековно османско владичество.

Смъртта на десетки хиляди българи, възстанали срещу султана през 1876 г., предизвиква съчувствие в цял свят. Свикана е Международната Цариградска конференция 1876-1877 г. с участието на представители на Великобритания, Русия, Австро-Унгария, Германия, Франция и Италия. Според Европейският проект приет на тази конференция, българите трябва да получат автономия. Характерно е, че представителите на 6-те европейски сили, единодушно определят етническата граница на българите с гърци, албанци, сърби, турци и румънци. Признато е абсолютното мнозинство на българите, с принципа на националностите, в историко-географските области Македония, Тракия и Мизия. Тъй като Османската империя не изпълнява решението на Цариградската конференция, Русия й обявява война. Повече от 7 хиляди българи доброволци веднага влизат в руската армия, а до края на войната вече са 14 хиляди. Те са от цялата етническа територия, повече от 1000 са от Македония. За Западните български земи няма събрани точни данни, но от Ниш са 25 опълченци, от Пирот 14, от Лесковац 4, от Бяла Паланка двама. С активното и решаващо участие на българския народ Османската империя е победена. Наред с дружините на  опълчението действат още много български доброволчески отряди, народни горски чети, водени от прославени воеводи като Панайот Хитов, Филип Тотю, дядо Ильо, капетан Петко Войвода и много други. Българите са разузнавачи и превеждат руските войски по всички възможни проходи, пътища и пътеки, с което им осигуряват стратегическо и тактическо надмощие над противника. В разгара на войната почти 60% от нуждите на руската армия от изхранването на хората и конете, отопление в студената зима, лекарска и санитарна помощ и други са покривани от българските общини, от доставките, които прави българското население. Редом с опълчението и другите военни формирования на българите, тази материална подкрепа също е важен и решаващ фактор за победата на руската армия.

           На 3 Март 1878 г. в градчето Сан Стефано се подписва предварителен мирен договор между Руската и Османската империя. Съгласно този договор извън пределите на България остават райони с компактно българско население, околиите:Ниш, Прокопие (днес Прокупле), Куршумлия и Лесковац, дадени на Сърбия; Северна Добруджа (включва 10 околии) е отстъпена от Османската империя на Русия срещу парична контрибуция и по-късно е разменена от Русия с Румъния срещу Южна Бесарабия. Извън пределите на Санстефанска България, която обхваща Мизия, Тракия и Македония, остава част от Егейска Македония,  части от Средните Родопи, Западна и Източна Тракия.

             Съгласно Санстефанския договор България е автономно трибутарно (данъчно задължена на Турция) княжество с християнско правителство и народна войска. Държавния глава-княз, се избира от населението и се одобрява от Високата порта със съгласието на великите сили. Срокът за пребиваване на руските части в България е две години. С този договор се предоставя независимост на Сърбия, Черна Гора и Румъния.

            Денят на подписването на мира - 3 МАРТ 1878 г. - става всенароден български празник. Честит празник скъпи сънародници!

                                                                                        Проф.д-р Илия Гюдженов

                                                                                        Председател