Днес отдаваме почит към най-светлия образ в българската история – Апостолът на свободата, Левски! Левски е жив в сърцата на младите българи! Те следват заветите му, пазят жива паметта за него, милеят за своята България и заявяват с ясен глас на света – Поклон пред делото ти, Апостоле! Апостолът на свободата е пример и вдъхновение за българския народ. Заветите му са пътеката, която всички ние, включително и децата на България следваме с усърдие, надежда, трепет, любов и преклонение. Родолюбието, родовата памет и опазването паметта на героите, отдали живота си за свободата на България, са свещен дълг за всеки, наричащ себе си българин. Идеите на Левски за „чиста и свята република”, за равноправие между народите, за свобода – лична, национална и общочовешка, го извисяват до най-ярката личност в българската история. За него и до ден днешен се пишат стихове, рисува се образът му, приказки се редят...
Левски в очите на млади българи по света
Левски е вяра
Лицето ти, Апостоле,
ето свети и сега.
В сърцата ни, Апостоле,
стоиш – най-ярката звезда!
Красив и силен си, Апостоле,
и бъдещето си сега.
Едничко твоето пътуване
във времето ни осветява.
Явява се мечта бленувана,
разпалва ни и ни сплотява.
Апостоле, ти си вярата жадувана!
Кристияна Христова, 3а клас, Българско училище „Иван Вазов” – Париж, Франция с учител Янета Димитрова
Васил Левски
В полите на Балкана бял сняг валеше.
Вятър свистеше в дърветата голи.
Млад момък вървеше в тежки окови,
в очите му сини смел пламък блестеше.
В съда той нищо не каза.
Другарско име той не продума.
Черно бесило врагът му показа –
устата юнашка не издаде ни дума.
Тъгата ми е огромна, като смелостта ти:
за България ти си даде душата.
Никой не знае, Левски, къде си,
но ти вечно живееш в сърцата.
Емил Лебльо, 3б клас, Българско училище ”Иван Вазов” – Париж, Франция с учител Янета Димитрова
РАЗМИСЪЛ ЗА ЛЕВСКИ
Бесилото направи от Левски герой
умря сиромах за свобòда
и стана една от звездите безброй
да води във трудност народа.
И робството свърши, сменено от новото
нов стил, нов живот и морал,
но слушайки в тъмното на Левския словото
прозира пътят ни, по- лесен и бял.
31.01. 2021 година Верона, Италия
Лоренца Боркия,, Джорджа Боркия и Борис Боркия
Стихотворение родено по време международната онлайн дискусия в къща- музей на Васил Левски в Карлово и Държавна агенция на българите в чужбина, Верона , Италия, Българско училище“АзБуки“ –Рим и Колеферо към Културна асоциация Асен и Илия Пейкови, Италия с р-л Мариола Георгиева
Личният дневник
Аз съм едно малко българче, което вече четири години може да чете. И аз четох личния дневник на един велик българин - Васил Левски. Много интересно и трепетно ми беше да се докосна до душата на такъв обикновен и необичаен човек. Виждам, как той бърза и в вълнението си записва мислите и някакви събития от живота си. Виджам го, как приклекна на края на стола и от едната ръка му се леят думите, а с другата се хванал за гърлото – там, където се намира човешката душа. Той пише, пък аз чета. И няма препятствие и стена между нас – нито временна, нито физическа. Аз обичам Васил Левски, чета му дневника. И съм сигурен, че когато аз нещо си пиша, той също чете.
Иван Стоянов, 9 години, гр. Одеса Одески български културно-просветен център «Аз Буки Веди» към «Конгреса на българите в Украйна»
.jpg)
