АГЕНЦИЯТА ЗА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА е създадена с Постановление № 180 от 1.Х. 1992 г. на Министерския съвет на Република България, в качеството на държавен орган, реализиращ политиката на страната по отношение на българите, живеещи извън страната.
С Постановление № 250 на Министерския Съвет от 10 декември 1992 г. се утвърждава Правилника за устройството и дейността на Агенцията за българите в чужбина, като се определя общата численост на персонала на Агенцията за българите в чужбина - 22 щатни бройки, включително един заместник-председател и един главен секретар, считано от 1 януари 1994 г.
С Постановлението на Министерски съвет № 33 от 22 февруари 1999 г. за определяне на първостепенния и второстепенните разпоредители с бюджетни кредити в Министерския съвет, Агенцията за българите в чужбина е дефинирана като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министерския съвет на Република България.
От 21 февруари 2000 г. с Постановление № 19 на МС Агенцията за българите в чужбина получава статут на ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА КЪМ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ, като орган към Министерския съвет на Република България за осъществяване политиката на държавата спрямо българите и техните общности по света и координиране на дейността на другите държавни органи, компетентни в областта. Приема се Устройствен правилник на ДЪРЖАВНАТА АГЕНЦИЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА (ДАБЧ), чиято дейност се ръководи и представлява от председател, определен от Министерския съвет.
Ръководители на Агенцията от основаването й до днес са били последователно:
