Как го правят по света – Италия

Антония Карова: „Трудно е да избереш между слънчева Флоренция и прекрасната Варна, пътуването ни винаги е половин приключение, но когато има желание се намира и начин.“

Антония Карова е дизайнер по професия. От 24 години времето ѝ е разделено между родната България и Италия, където завършва магистратура, среща любовта и ражда своите четири деца.

Антония определя себе си като щастлива мама, любител с апарат, влюбена в планината, морето и йогата. Винаги работи над няколко проекта. В свободното си време чете, бяга, играе тенис или кара ски, в зависимост от сезона, а голямата ѝ страст е здравословното хранене.

След пандемията Тони преосмисля приоритетите си. Намалява наполовина работните си ангажименти, за да има повече време за семейството и децата си.

За силата на изброите, житейските трудности и щастливата развръзка. За живота между Италия и България, Антония Карова разказа откровено за ДНК пред Юриета Иванова.

Антония, дълго мечтаете да имате дете и чудото се случва - раждате не едно, а три деца. Как протече бременността Ви в чуждата страна, каква подкрепа получавахте от специалистите там?

Момичетата се появиха след хормонално лечение, а  бременността ми с тях беше един от най-вълшебните моменти в живота ми. Естествено да очакваш тризнаци не е съвсем лесно, затова бях под постоянен безплатен контрол в общинската болница, а сама се следях и на частни прегледи. За съжаление в края на шестия месец започнаха контракции и на бял свят се появиха нашите три дъщери. Ранното им раждане наложи тримесечен престой в неонатология.

Трудно е да имаш недоносени деца. Нито родителите, нито децата са готови за тази реалност, но тук е голямата роля на специалистите. Във Флоренция се намира една от най-добрите детски клиники в Италия. Там получихме наистина много внимание и адекватна помощ. Няколко са важните моменти в отношението към родителите: насърчава се майката да събира и да замразява млякото, което е незаменимо за бебето (осигуряват се шишенца, помпа, кърмата се пастьоризира и замразява), родителите могат да виждат бебето всеки ден, задължителна е така наречената “кенгурова грижа” и е осигурен психолог, който е крайно необходим през този период.

След прекрасните тризначки, неочаквано се ражда и Вашият син. Имаше ли разлика в проследяването на бременността ви с три и едно дете? Скъпо ли е да родиш в Италия?

Алессандро се появи две години след момичетата, и въпреки че бременността ми с него беше лека, беше следена със същото внимание, както първата. Прегледите в клиниката, самото раждане, всички консумативи, както и проследяването на децата е безплатно. Особено момичетата бяха следени много сериозно по специален план до седмата си година.

Как се стимулира раждаемостта в Италия и отпуска ли държавата помощи за раждане?

Италия не е много силен пример по отношение на стимулирането на раждаемостта. Доколкото си спомням има еднократна помощ при раждане, но тя също зависи от доходите, като максималният размер е около 1000 евро.

А майчинството? Колко време продължава то и имат ли право италианските майки на такава помощ?

Майчинството започва два месеца преди раждането и 9 месеца след това - общо не повече от година. В моя случай всичко бе умножено по три.

Това е период, който е крайно недостатъчен. Някои майки предпочитат да напуснат работа, а други дават децата си на ясла, която може да започне от 6-месечна възраст.

Предвид толкова краткото майчинство – предлагат ли италианските работодатели социални стимули, с които да задържат майките на работа ?

Работодателите в Италия нямат облекчения, ако държат на работа майка с малки деца, а всеки знае, че това неминуемо води до често отсъствие и трудности в организацията. Това често води до леки конфликти, но майките са законово защитени и синдикатите им дават голяма подкрепа в случай на проблеми. 

Яслите и градините в Италия затварят в 16:00 часа, което прави сложно прибирането на децата. Повечето семейства натоварват с тази задача баби и дядовци или гледачки, но има и майки, които избират да напуснат работа, като се занимават с доброволческа дейност през времето, когато децата са на училище. 

Улеснена ли е процедурата за кандидатства в ясла, училище, по-късно и университет в Италия?

Кандидатстването е сложно, когато става въпрос за държавна ясла, защото бройките са малко, а желаещите много. От тригодишна възраст започва така нареченото майчино училище (детска градина), което е задължително и там нещата се случват много по-лесно.

Веднъж влезли в детската градина, децата минават почти автоматично в първи клас. Тук началното образование е 5 години. Учебниците са безплатни, заплаща се такса за столова. Следват три години прогимназия и пет години гимназия, при които учебните помагала и учебниците се осигуряват от родителите.

Университетското образование е разделено на частно и държавно, като в държавните университети също има ниска такса за семестър. За повечето специалности в държавните университети има входен изпит, а тези които нямат, селектират студентите още след първата година.

От гледна точка на здравеопазването - имат ли право децата на безплатен достъп до лечение и лекарства?

Лекарствата от първа необходимост за децата са безплатни. За преглед със специалист има малка такса. А прегледите при личния лекар и ваксините също не се заплащат.

Антония, какви мерки предприемат италианците за стимулирането на демографските процеси?

Италия има доста сериозен демографски проблем, който е и пряко свързан с икономическите промени в Европа. Последно беше приет нов закон за изчисляване на детските надбавки, които биват изплащани директно на майката. Бащата също има право няколко месеца бащинство.

В Италия, за разлика от други европейски държави, едно семейство не може да се издържа от детски надбавки, но тези средства дават възможност на майката да работи на половин работно време. Естествено една силна социална политика има нужда от средства, които идват от заплащането на високи данъци и т.н.

Истината е, че повечето млади италианци предпочитат да инвестират време и ресурси в себе си…

Освен това след големите мигрантски вълни в Италия през последните години, училищата са пълни с деца, понякога цели класове, които не говорят езика и не познават културата.  Това създава много голяма трудност на педагозите, тъй като се налага да изравнят нивото на децата, а често желание от тяхна страна липсва. Към този момент, за съжаление, няма предприети конкретни мерки по тази тема.

Антония, макар че живеете в Италия, вие прекарвате всяко лято в България с децата си. Виждате ли бъдещето си в родината?

Повече от 20 години разделям времето си между България и Италия. Като в началото времето беше почти по равно. Усещам липсата, когато съм далеч. Децата ми говорят български и италиански (естествено пишат по-добре на втория), познават нравите и обичаите и на двете държави, пеят песните и обичат ястията им. Държа да се чувстват граждани на Европа, възпитавам ги да търсят свободата и обединението, а не да поставят граници. Естествено на думи е по-лесно от колкото на практика, но те са поколението, което ще успее да го направи.

Винаги съм била спокойна, защото мога да пътувам,  да бъда с близките си и на любимите си места, когато искам, но по време на пандемията започнах да усещам силна тревога, че няма да ме пуснат да се върна у дома. Това започна да ме кара да се замислям още по-сериозно над възможността да се върнем в България.  Естествено постоянното прибиране би било много сложно заради дома ни, работата, училище. Но няма невъзможни неща.

Какво според Вас трябва да се промени в България, за да може българите, живеещи зад граница, да се приберат обратно тук?

Много зависи каква е причината да живеят навън. В моя случай е любов! И въпреки, че любовта няма граници, единият от двама ни трябва да си премести и местожителството.

Вероятно животът в чужбина е малко по-уреден, малко по-сигурен. Не мога да дам еднозначен отговор, но вероятно една от причините би била засилване на социалната политика.

Аз лично бих искала да живея в едно китно село в Балкана, да усещам красотата на българската природа, но за разлика от едно италианско село, в което има банка, аптека, магазин, ресторант и кафене, в което се предлага соево мляко, до чудното българско село, в което искам да живя, има автобус само сутрин и вечер, почти няма хора, а училището и лекарската служба са затворени.

Трябва държавна политика и млади хора, които да се заемат с нелеката задача да променят света. А кой знае? Може и аз да съм от тях. 

Промяната започва винаги първо в нас самите. Старая се да изградя себе си, да помогна на децата си да намерят пътя си. Да бъдем достойни граждани на света в тези тежки времена. 

Трудно е да избереш между слънчева Флоренция и прекрасната Варна, пътуването ни винаги е половин приключение, но когато има желание се намира и начин.

Информация и снимки: Движение за национална кауза - ДНК