“И всякоя възраст, класа, пол, занятье,
Участие вземаше в туй предприятие-
богатий с парите, сюрмахът с труда,
момите с иглите, учений с ума..”
Днес всеки един в класната стая имаше своя принос в утвърждаването на българското училище във Веве, Швейцария - учители, родители, дарители и гости, които през годините бяха спътници и приятели на великата кауза за учредяване на българско училище. Непринуден, весел и много щастлив ден, изпълнен с песни, стихове и смях от децата. Какво по подходящо място от класната стая за този най-светъл български празник. Място, където се случва чудото на българския език, крепост на българската духовност зад граница. Радостта на родителите и учителите бе огромна от положения труд. Колко е вълнуващо да видиш как децата четат, рецитират и пеят на български език. Но най-щастливи бяха учениците. Специални благодарности за подкрепата на Посланик Щерк и неговата съпруга - г-жа Радиона Никова, г-жа Светла Йорданова, първи секретар и консул на българското посолство в Берн за приятелството и партньорството през годините. Благодарност към всички приятели на българското училище, които бяха с нас през годините и осъществиха всички ателиета и извънкласни дейности - Боян Грънчаров, Благовеста Костова, Ина Ининова, Евгения Русинова, Диди Блан, Венета Маринова - българи с голямо сърце и приятели на каузата.
Огромна благодарност на всички учители в българското училище, които учиха, подкрепяха, играеха, но най-вече обичаха нашите деца - Моника Костова, Цвети Якимова, Маргарита Борисова, Моника Изидор, Стефи Добрикова и директорката Милена Брутиер.
А изненадата за тях бе пълна, когато всички възрастни запяха “Върви, Народе възродени”. Изненадите за тях не свършиха. Всяко дете получи комплект от книжки и материали, осигурени от Агенцията на българите в чужбина. Прекрасен светъл празник на една пълна, присъствена и ползотворна учебна година. Безкрайна радост за ученици и родители!
Асоциация “Канатица” е пазител на българските традиции, език и култура. Нека заедно и с любов да ги предадем на бъдните поколения!
Текст и снимки: Пламен Иванов