В Университета за национално и световно стопанство катедра „МИО и бизнес“ проведе традиционната си научна конференция „Членството на България в Европейския съюз: седемнадесет години по-късно“. Събитието е под патронажа на ректора на УНСС проф. д-р Димитър Димитров.
В откриващото си слово ръководителят на катедра „МИО и бизнес“ доц. д-р Васил Петков подчерта, че тази конференция се провежда вече 23 години и е оказала огромно въздействие върху развитието на обществото и икономиката, а представените доклади са много ценни в контекста на предизвикателствата, пред които е изправен ЕС.
Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров изтъкна значимостта на събитието и благодари за усилията на катедра „МИО и бизнес“ за превръщането на конференцията в традиция и емблема на Катедрата. Той обърна внимание, че темата за членството на България в Европейския съюз и седемнадесет години по-късно е изключително важна и актуална не само заради влизането на страната ни в еврозоната, но и заради предизвикателствата, пред които е изправен Европейският съюз не само в икономически аспект, но и в контекста на събитията и конфликтите, които се случват в глобален мащаб.
Доц. д-р Светла Бонева, декан на факултет „Международна икономика и политика" на УНСС обърна внимание, че всяка година гостите на конференцията са поканени предвид актуалните предизвикателства пред България в нейното развитие като член на Европейския съюз. Тя подчерта съвременните предизвикателства пред дигитализацията и представи едни от най-търсените специалности, предлагани от катедра „МИО и бизнес" като „Дигитален маркетинг", „Международен бизнес", „Международни финанси и бизнес". Наред с това, доц. Бонева подчерта, че обучението в подобни специалности е възможно поради факта, че университетът е образователната институция с най-добре изградена дигитална инфраструктура в България.
„Към днешна дата България заема ключова роля в подобряването на регионалното сътрудничество, енергийната сигурност, транспортната свързаност и развитието на критична инфраструктура, както и успешно контролира една от най-чувствителните външни граници на ЕС, като по този начин дава своя принос за сигурността на Европа като цяло“, каза министърът на външните работи Иван Кондов. Той разгледа в детайли пътя на България към ЕС и изрази увереност, че страната ни ще успее да се справи с новите предизвикателства, пред които е изправена в последните години и ще успее да осъществи амбицията си да се присъедини към еврозоната.
Министърът на електронното управление Валентин Мундров посочи, че седемнадесет години не са толкова много време, но като член на Европейския съюз страната ни е направила много решителни стъпки напред. Той отбеляза, че България е една от страните в ЕС, която заема лидерска позиция по отношение на IT сектора, информационните и комуникационните технологии. Български експерти работят в едни от най-големите IT компании не само в ЕС, но и в световен мащаб. Министърът Мундров подчерта, че по отношение на работата на институциите дигиталната трансформация е ключова за развитието на държавната администрация и трябва да се работи активно в тази насока.
Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция за българите в чужбина Райна Манджукова подчерта: „Когато заговорим за членството на България в ЕС, разбира се, първото, за което се сещаме, е икономиката, защитата на границите, разбира се, дипломация. Само че тази дипломация има две лица. Една част от тази дипломация се намира в нашите посолства, но другата част от тази дипломация са българите, нашите сънародници, които живеят в тези страни“.
„За мен е чест да участвам в откриването на тази конференция не само защото съм възпитаник на факултет „Международна икономика и политика“, но и защото оценявам факта, че в продължение на 23 години този форум дискутира най-важните теми и аспекти по отношение на членството на България в ЕС. Като председател на Икономическия и социален съвет на Република България мисля, че европейските ценности са важни за нашето общество. Смятам, че с работата си като консултативен орган допринасяме за това, което Европейският съюз прави като стратегически документи, регламенти и директиви“, каза председателят на Икономическия и социален съвет Зорница Русинова.
Поздравителен адрес към участниците в конференцията от името на Института за икономически изследвания на Българската академия на науките поднесе доц. Петя Брънзова.
С поздравления към организаторите и участниците в конференцията се обърнаха доц. д-р Ивайло Беев, ръководител на катедра „Икономикс“, и доайенът на катедра „Международни отношения“ проф. д-р Динко Динев.
Основни лектори в рамките на програмата на конференцията бяха Мила Ненова, изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции, която представи инвестициите в България: проблеми и перспективи. Проф. Димитриос Петропулос, декан на Училището по селско стопанство и хранителна наука на Университета на Пелопонес, Каламата – Гърция, който разгледа влиянието на членството на Гърция в ЕС върху гръцката селскостопанска политика. Проф. Огуз Карадениз, Факултет по икономика и административни науки на университета Памуккале – Турция, Департамент по икономика на труда и индустриални отношения, представи стимулите за социалноосигурителните вноски в Турция и тяхното въздействие върху регистрираната заетост, проучване на производствения сектор.
Тематичните направления в рамките на конференцията бяха свързани с Европейския съюз – състояние и перспективи за развитие, ЕС и световната икономика, правни аспекти на съюза, международен бизнес, устойчиво развитие – европейски аспекти, управление на европейски проекти, международен бизнес и други актуални теми, засягащи членството на страната ни в Европейския съюз.
Преди началото на конференция ректорът проф. д-р Димитър Димитров в присъствието на доц. д-р Светла Бонева, доц. д-р Васил Петков, доц. д-р Александър Христов, зам.-декан по качеството и международното сътрудничество на факултет „Международна икономика и политика“, директора на дирекция „Кабинет на ректора“ д-р Гергана Кирилова и проф. д-р Динко Динев се срещнаха с официалните лица.
По време на срещата бяха обсъдени актуални за висшето образование теми, като проблемите на националната карта за висше образование, в контекста на предстоящата акредитация на УНСС, обучението по актуални специалности като „Дигитален маркетинг", „Киберсигурност" и „Международен бизнес", проблемите около приема на студенти от българската диаспора по ПМС 103 и други.
Информация и снимки: УНСС